JujuBuju
543 el resultado
  55 
  240  17 
  155 
  196  12 
Тя е бяла усмивка от детските нощи
и ръце, на които изправя се крехкото утро.
И през няколко купа и няколко спукани гроша,
пак ще бъдеш хлапето, седящо на нейните скути.
Тя е твоята майка, и моята също. ...
  158  12 
  143 
  192 
  182 
  161 
Студ и мраз. И тиха зима
драска скрежните стъкла,
с острите си пипала -
сякаш силите ни взима.
Слънцето небрежно жули ...
  135  11 
  183 
  171 
  152 
  214 
  333  15 
  241 
  308 
  262 
  246 
  217 
В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките. ...
  178 
  320 
  329  14 
  239 
  272 
  290 
Буря настръхнала, хищна, развързана,
лодки нанизани в морски гердан,
луднали в ниското алени бързеи,
суша - набръчкана длан.
Колко са бели платната на лодките, ...
  179 
  437  10  16 
  292 
  360  10 
  243 
Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам – ...
  270  11 
Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир. ...
  299  17 
Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
  254 
  353  13 
Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...
  394 
В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата ...
  262 
В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...
  752  13  15 
Залезът рисува сенки
по стените на дома ти.
Риторична, тишината,
ти напомня пак за мене.
Пада вечер. Като камък ...
  272 
  509  10 
Propuestas
: ??:??