5 mar 2019, 15:13

Въглен в сърцето 

  Poesía » De amor
284 0 3

Аз чувствата си в тебе инвестирах

и даже против злото протестирах.

И в дните на ръцете да те нося,

и мир за твоята душа да прося.

 

Аз всичко от сърце на теб го дадох.

На лоши мисли аз не се поддадох.

Готов бях да ти подаря и слънце,

и да те топля в длани, като зрънце.

 

А ти със гръб към мене се обърна-

с любов на любовта ми не отвърна.

И се превърнах аз във жива рана -

в сърцето черен въглен ми остана.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Маргарита! Благодаря, Миночка!
    Любовта е и измамна! Хубав ден!
  • Не винаги намираме сродната душа, но пък се надяваме, нали...?Харесах!
  • За жалост, често става така. Знаеш старата песен: аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг...
Propuestas
: ??:??