Въглен в сърцето
Аз чувствата си в тебе инвестирах
и даже против злото протестирах.
И в дните на ръцете да те нося,
и мир за твоята душа да прося.
Аз всичко от сърце на теб го дадох.
На лоши мисли аз не се поддадох.
Готов бях да ти подаря и слънце,
и да те топля в длани, като зрънце.
А ти със гръб към мене се обърна-
с любов на любовта ми не отвърна.
И се превърнах аз във жива рана -
в сърцето черен въглен ми остана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
