Аз чувствата си в тебе инвестирах
и даже против злото протестирах.
И в дните на ръцете да те нося,
и мир за твоята душа да прося.
Аз всичко от сърце на теб го дадох.
На лоши мисли аз не се поддадох.
Готов бях да ти подаря и слънце,
и да те топля в длани, като зрънце.
А ти със гръб към мене се обърна-
с любов на любовта ми не отвърна.
И се превърнах аз във жива рана -
в сърцето черен въглен ми остана.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
