Аз чувствата си в тебе инвестирах
и даже против злото протестирах.
И в дните на ръцете да те нося,
и мир за твоята душа да прося.
Аз всичко от сърце на теб го дадох.
На лоши мисли аз не се поддадох.
Готов бях да ти подаря и слънце,
и да те топля в длани, като зрънце.
А ти със гръб към мене се обърна-
с любов на любовта ми не отвърна.
И се превърнах аз във жива рана -
в сърцето черен въглен ми остана.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
