Въже
С изгарящи от нетърпение и страх ръце,
захващам тая заран рано да плета въже.
Възел по възел ще заплитам, да е здраво,
всеки от тях по белег нейде ще остави.
Първи възел - да ни върже заедно навеки.
Втория - да се кръстосат нашите пътеки.
Следващия – възел от желания, мечти и страсти.
После друг - да зная вечно със кого си, как си.
Възел нов – да ме привърже с тебе със усмивка -
вържи ме бързо с него, та да не съм ревнивка!
Труден възел - да завържа моите тревоги.
Друг по-труден – преплетен от любов и огън!
После се редуват възли - музика и песни,
ред успехи трудни и кошмари лесни…
И… ако някога ми втръсне да ги връзвам,
ще те оставя, ще си тръгна, без да бързам!!!
© Касияна Винева Todos los derechos reservados