Jun 18, 2010, 12:18 PM

Въже

  Poetry » Love
914 0 4

                            Въже

 

С изгарящи от нетърпение и страх ръце,

захващам тая заран рано да плета въже.

Възел по възел ще заплитам, да е здраво,

всеки от тях по белег нейде ще остави.

Първи възел - да ни върже заедно навеки.

Втория  -  да се кръстосат нашите пътеки.

Следващия – възел от желания, мечти и страсти.

После друг - да зная вечно със кого си, как си.

Възел нов – да ме привърже с тебе със усмивка -

вържи ме бързо с него, та да не съм ревнивка!

Труден възел - да завържа моите тревоги.

Друг по-труден – преплетен от любов и огън!

После се редуват възли - музика и песни,

ред успехи трудни и кошмари лесни…

И… ако някога ми втръсне да ги връзвам,

ще те оставя, ще си тръгна, без да бързам!!!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Касияна Винева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...