18 июн. 2010 г., 12:18

Въже

917 0 4

                            Въже

 

С изгарящи от нетърпение и страх ръце,

захващам тая заран рано да плета въже.

Възел по възел ще заплитам, да е здраво,

всеки от тях по белег нейде ще остави.

Първи възел - да ни върже заедно навеки.

Втория  -  да се кръстосат нашите пътеки.

Следващия – възел от желания, мечти и страсти.

После друг - да зная вечно със кого си, как си.

Възел нов – да ме привърже с тебе със усмивка -

вържи ме бързо с него, та да не съм ревнивка!

Труден възел - да завържа моите тревоги.

Друг по-труден – преплетен от любов и огън!

После се редуват възли - музика и песни,

ред успехи трудни и кошмари лесни…

И… ако някога ми втръсне да ги връзвам,

ще те оставя, ще си тръгна, без да бързам!!!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....