18 июн. 2010 г., 12:18

Въже

920 0 4

                            Въже

 

С изгарящи от нетърпение и страх ръце,

захващам тая заран рано да плета въже.

Възел по възел ще заплитам, да е здраво,

всеки от тях по белег нейде ще остави.

Първи възел - да ни върже заедно навеки.

Втория  -  да се кръстосат нашите пътеки.

Следващия – възел от желания, мечти и страсти.

После друг - да зная вечно със кого си, как си.

Възел нов – да ме привърже с тебе със усмивка -

вържи ме бързо с него, та да не съм ревнивка!

Труден възел - да завържа моите тревоги.

Друг по-труден – преплетен от любов и огън!

После се редуват възли - музика и песни,

ред успехи трудни и кошмари лесни…

И… ако някога ми втръсне да ги връзвам,

ще те оставя, ще си тръгна, без да бързам!!!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...