26 oct 2017, 17:01  

Вълча кожа

1.4K 0 0

Понякога ми сипва  

със черпак 

горчица.. 

~

Позеленявам.

Червеният бутон 

ми светва..

Ръцете скръствам.

И прожектирам 

тъмен поглед 

на вълчица. 

~

И ако ми бе 

наблизо.. 

Ах, да ми бе наблизо! 

Можеше и

да опита..

Можеше дори

и да успее -

да ме укроти

с прегръдка.

~

Но щом поднася ми

коктейл

от далечина,

замесен

с тишина,

плюс

бучка лед..

Превръща ме

в свирепа

хрътка!

~

И при следващата

плаха стъпка..

Повярвайте!!!

Че бих,

без капка жал,

му схрускала

гръкляна.. 

Ако успея...

Ах да успея..

Само

да го хвана!

~

Но щом

се доближи 

до мен...

Гласът му 

ме хипнотизира.. 

И моя зверски рев

във нежни нотки

мъркащи 

мутира..

~

Когато светне му 

лицето 

...на екрана.

От черна вещичка

намръщена..

Превръщам се

в вълшебна фея.. 

Влюбена, 

искряща

и засмяна.. 

~

Ах, ако мога само

вечер да го 

гушкам..

Ех, тогава 

всичко, всичко

бих си дала..

~

От вълчата си кожа

се отричам...

Ако в очите мога

да го гледам...

Да гo усещам близо..

И да му говоря

тихо,

kолко го обичам...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© D. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...