Вълча кожа

Понякога ми сипва  

със черпак 

горчица.. 

~

Позеленявам.

Червеният бутон 

ми светва..

Ръцете скръствам.

И прожектирам 

тъмен поглед 

на вълчица. 

~

И ако ми бе 

наблизо.. 

Ах, да ми бе наблизо! 

Можеше и

да опита..

Можеше дори

и да успее -

да ме укроти

с прегръдка.

~

Но щом поднася ми

коктейл

от далечина,

замесен

с тишина,

плюс

бучка лед..

Превръща ме

в свирепа

хрътка!

~

И при следващата

плаха стъпка..

Повярвайте!!!

Че бих,

без капка жал,

му схрускала

гръкляна.. 

Ако успея...

Ах да успея..

Само

да го хвана!

~

Но щом

се доближи 

до мен...

Гласът му 

ме хипнотизира.. 

И моя зверски рев

във нежни нотки

мъркащи 

мутира..

~

Когато светне му 

лицето 

...на екрана.

От черна вещичка

намръщена..

Превръщам се

в вълшебна фея.. 

Влюбена, 

искряща

и засмяна.. 

~

Ах, ако мога само

вечер да го 

гушкам..

Ех, тогава 

всичко, всичко

бих си дала..

~

От вълчата си кожа

се отричам...

Ако в очите мога

да го гледам...

Да гo усещам близо..

И да му говоря

тихо,

kолко го обичам...