Вълча смърт
Да дотягам ли в старост и с немощен стон
сухи залци беззъбо да кисна,
с треперещи пръсти по вехт панталон
горчивия чай да разплисна?...
Щастлив ли ще бъда по хорски врати
да се гърча за къс милостиня?...
От тежки аборти Честта ми кърви -
опетнена след блудство слугиня!...
Дали ще приемат светлика във мен
от заложната къща отсреща?
Поизтупах го малко и тъй пременен
ще изпрося ли купичка леща?...
Ще почерня ли бедна душата във грях,
ако дам и приюта последен?...
И в общи гробове, забравен сред прах,
да ме помнят със номер пореден?...
Не!... От мен не очаквайте в старчески мрак
да притихна смирено в съня си!
Вълкът ще е вълк, ако падне във бяг...
И закърми земята с кръвта си!!!...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados