Вълче откровение
Вълче откровение
По вълчи ме научиха да вия.
Наравно вече с глутницата тичам.
Щом плячката си привечер открия,
деля я във бърлогата с мъниче.
Не всякога била съм кръвожадна.
Аз знам да пазя рожбите си свидни.
Но случи ли се с други в бой да падна,
ни близък, ни другар ще ме повдигне.
По мръкнало се блещя на луната.
До съмнало скалата с нокти драскам.
А силите ми чезнат в тъмнината,
следите стават бледи и неясни.
Научих се да хапя и да вия.
Наравно вече с глутницата тичам.
Пред тебе свойта тайна ще разкрия:
душата ми не вълча е, а... птича.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
