25 нояб. 2012 г., 00:51

Вълче откровение 

  Поэзия » Другая
5.0 / 16
1333 1 29

 Вълче откровение

 

 

 

По вълчи ме научиха да вия.

Наравно вече с глутницата тичам.

Щом плячката си привечер открия,

деля я във бърлогата с мъниче.

 

Не всякога била съм кръвожадна.

Аз знам да пазя рожбите си свидни.

Но случи ли се с други в бой да падна,

ни близък, ни другар ще ме повдигне.

 

По мръкнало се блещя на луната.

До съмнало скалата с нокти драскам.

А силите ми чезнат в тъмнината,

следите стават бледи и неясни.

 

Научих се да хапя и да вия.

Наравно вече с глутницата тичам.

Пред тебе свойта тайна ще разкрия:

душата ми не вълча е, а... птича.

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения