5 sept 2018, 10:41

Вълчицата

  Poesía
630 0 0

Самотна Вълчица на скалата стои

и гледа Луната.

Изпрати вече залеза тя и все така самотна –

                        чака ли, чака...

Послания праща, зове своят любим -

зове го, но знае.

Знае, че няма да дойде той -

                        сама ще остане.

Тя чуваше воят му, виждаше го

                        от скалата,

как тича на воля със своята глутница

                        там през полята.

Щастлив ли бе той - се питаше

                        Вълчицата в мрака.

Пожела му да е щастлив и тръгна

                        сама през гората.

Сама да бъде тя вече бе свикнала -

сама е била от самото начало...

Другарят свой бе намерила,

                Вълкът свой намери,

но такъв е живота - самотна

в този живот да остане...

Самотна Вълчица на скалата стои

и гледа Луната.

 

14-08-2018                   Maryroj

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...