Самотна Вълчица на скалата стои

и гледа Луната.

Изпрати вече залеза тя и все така самотна –

                        чака ли, чака...

Послания праща, зове своят любим -

зове го, но знае.

Знае, че няма да дойде той -

                        сама ще остане.

Тя чуваше воят му, виждаше го

                        от скалата,

как тича на воля със своята глутница

                        там през полята.

Щастлив ли бе той - се питаше

                        Вълчицата в мрака.

Пожела му да е щастлив и тръгна

                        сама през гората.

Сама да бъде тя вече бе свикнала -

сама е била от самото начало...

Другарят свой бе намерила,

                Вълкът свой намери,

но такъв е живота - самотна

в този живот да остане...

Самотна Вълчица на скалата стои

и гледа Луната.

14-08-2018                   Maryroj