19 ago 2013, 2:18  

Вълчиците

  Poesía » Otra
627 0 0

Вълчиците

 

Предем кълбото с бялата луна

и всеки път ви даваме забвение –

на смъртния ви жребий, на греха,

на малките ви бягства и измени.

 

Под стряхата на сигурния дом

се криете от жаждата си болни,

звездите се разголват и лъстят

и мракът – както знаете - е сводник.

 

С душата му, почернена от вас,

сродяваме се третостепенни артисти

и опака е нашата съдба, и правдата е

западно от обетования изток.

 

Крадете нощем, ставате насън

и късате от звездния порядък...

но сутрин в огледалото стои

един Икар на възраст, клоунаден.

 

Вълчици сме и вълчият ни нрав

е в школите  вероучение –

страха си преподавате чрез нас

и самотата ни наричате падение.

 

Щом идваме, то Той е спрял,

сам бог в очите ни говори -

ний, ангели на свобода от горе,

изплашваме ви с вълчата си гордост ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...