Вълчиците
Предем кълбото с бялата луна
и всеки път ви даваме забвение –
на смъртния ви жребий, на греха,
на малките ви бягства и измени.
Под стряхата на сигурния дом
се криете от жаждата си болни,
звездите се разголват и лъстят
и мракът – както знаете - е сводник.
С душата му, почернена от вас,
сродяваме се третостепенни артисти
и опака е нашата съдба, и правдата е
западно от обетования изток.
Крадете нощем, ставате насън
и късате от звездния порядък...
но сутрин в огледалото стои
един Икар на възраст, клоунаден.
Вълчици сме и вълчият ни нрав
е в школите вероучение –
страха си преподавате чрез нас
и самотата ни наричате падение.
Щом идваме, то Той е спрял,
сам бог в очите ни говори -
ний, ангели на свобода от горе,
изплашваме ви с вълчата си гордост ...
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados