Вълчиците

Предем кълбото с бялата луна

и всеки път ви даваме забвение –

на смъртния ви жребий, на греха,

на малките ви бягства и измени.

Под стряхата на сигурния дом

се криете от жаждата си болни,

звездите се разголват и лъстят

и мракът – както знаете - е сводник.

С душата му, почернена от вас,

сродяваме се третостепенни артисти

и опака е нашата съдба, и правдата е

западно от обетования изток.

Крадете нощем, ставате насън

и късате от звездния порядък...

но сутрин в огледалото стои

един Икар на възраст, клоунаден.

Вълчици сме и вълчият ни нрав

е в школите  вероучение –

страха си преподавате чрез нас

и самотата ни наричате падение.

Щом идваме, то Той е спрял,

сам бог в очите ни говори -

ний, ангели на свобода от горе,

изплашваме ви с вълчата си гордост ...