1 may 2007, 10:35

Вълк

  Poesía
891 0 1
Над скалите , там далече
се подава луната
Вече нощен мрак се спуска
над душата и сърцето
Леден
Сам стоя в мрака, който гледа да причака
и да сграбчи нещо топло , разранено , като моето сърце

Роден съм да съм сам

сякаш съм муза , в която се влюбват
и муза , която лесно разлюбват
Сякаш
Аз съм от камък
Сякаш
Мене ме няма

И навлиза в мойте вени
и пулсира в тях се пени
и напира той нагоре
към сърцето
О, към моето сърце
и усещам болката
и усещам , чувствам тази власт
Слушай - ти си мой
ми казва той

Роден съм да съм сам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Констант Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уви, колкото и приятели да имаме, всички сме сами. Всеки сам извървява пътя си, няма кой друг да ни го извърви, но ти пожелавам да има пътища, които да вървят успоредно с твоя поне от време на време. За останалите места - кураж, единаците, знаеш, са по-силни...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...