Вълк

1 may 2007, 10:35

Poesía

760 0 1

Над скалите , там далече
се подава луната
Вече нощен мрак се спуска
над душата и сърцето
Леден
Сам стоя в мрака, който гледа да причака
и да сграбчи нещо топло , разранено , като моето сърце
Роден съм да съм сам
сякаш съм муза , в която се влюбват
и муза , която лесно разлюбват
Сякаш
Аз съм от камък ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вълк

Искате да прочетете повече?

Propuestas