16 jun 2011, 14:01

Вълкът вътре

  Poesía
960 0 3

 

Вълкът голям е, дебне близо,

не те оставя да излизаш,

да спретнеш парти, да си весел,

да заподскачаш в луда песен.

 

Вълкът е бърз и дебне остро,

не иска да си мил и пъстър.

Желае да захапе всичко,

да скърши мислите ти - птички.

 

Вълкът е слаб, а ти си силен.

Вълкът те дебне, но безсилен

стои и чака да се свреш

в хралупата си и да спреш

да мислиш за слънцата живи,

за мъжките игри щастливи,

за посевите и цветята,

за майките и за децата,

за боговете и смъртта,

желае той да си в греха,

да те нападне в сянката ти сива

и да забравиш, че си жива

душа прекрасна и красива,

и нежно можеш да получиш

каквото искаш да се случи

в живота пъстър и щастлив -

това гневи вълчака сив.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...