Вълната на Вълнението

1.Около сърцето кръвта балбука, 
гали пяна кръвоносните стени, 
устата не смее да сложи тъга или усмивка, 
не знае сърцето дали добре му е или тъжи, 
ала кръвта ти още ври.

2.Както вълните в морето се вълнуват,
така и в коремът нещо лиска,
кога соковете сякаш наковалня ги натиска,
чук по ръцете бие,
а и ток след туй по тях пропуска.

3.Емоции минават през душата,
препуска пулсът,
след него тича и сърцето,
люшка се без спир главата,
сякаш ще се пръсне,
кога ти причернява на светлото небето.

4.Лукаво чувство вълнение това е,
без което Живот трудно се изпитва,
ако ли го нямаш до теб близо,
ще изживян е надалече,
често незапомнен тоз момент,
на спокойствието властта е вече.

5.Вълнението братя и сестри си има,
дето никъде без него ходят,
често след него си хората живот проклинат,
а не знаят че без него живота,
нещата смисъла си губят.