16 mar 2015, 12:43  

Вълшебна любов

1.9K 0 14

Тя стъпва тихо като изгрева,
на най-свенливата зора,
но завладява като прилива,
на най-немирната вълна.
Очите ù са като пламъка,
на две опиващи звезди,
а устните ù нежни и задъхани,
напомнят аромата на брези.
Ръцете ù са властни и изгарящи,
рисуват в нас копнеж неугасим,
нашепват истини повтарящи,
възхвалата на огън несломим.
Вълшебна, дръзка, прелъстителна,
неустоима в жадната си страст,
в сърцето  влиза без да пита,
превзема ни със сладката си власт.
Неканена, но толкова желана,
прекрасна, с пролетни коси,
в светли сънища бленувана,

тя прави цветни сивите ни дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Маги!
    Благодаря, Пламена!
    Пожелавам ви много слънце и много любов
    да има винаги в живота ви!
  • "Вълшебна любов" наистина си ни описала, Кръстина!
    Нежно, красиво и завладяващо звучи всеки ред!
    Поздрави за чудесния стих!
  • неканена, но желана... тя винаги ни озарява
    когато най малко очакваме и изпълва живота ни
    с вълшебство... поздрав за хубавия стих..
    от сърце..
  • Благодаря, че прочете и коментира, Ренета!
  • И аз много го харесах, Кръстина!Чудесно е!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...