24 sept 2019, 7:58

Вълшебница

  Poesía » Civil
648 1 0



Есента, тази вълшебница,
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.

И слънцето, рано да се прибира,
и любовта да се крие в мрака.
Есенна обич дома ми намира,
стои до вратата и тихо ме чака.

И вечер, късно, когато се върна,
протяга към мен букета с листа.
Всяко е цветно, за да я прегърна,
откъснато с нежност, за любовта.

Тя знае ли, колко бързо се влюбвам,
дори от дъха на всяка вълшебница.
Щом сърцето си в нея изгубвам,
знам, че на лятото тя е наследница.

Явор Перфанов
23.09.2019 г.
Г. Оряховица

Картина : Диана Дезир

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...