Есента, тази вълшебница,
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.

И слънцето, рано да се прибира,
и любовта да се крие в мрака.
Есенна обич дома ми намира,
стои до вратата и тихо ме чака.

И вечер, късно, когато се върна,
протяга към мен букета с листа.
Всяко е цветно, за да я прегърна,
откъснато с нежност, за любовта.

Тя знае ли, колко бързо се влюбвам,
дори от дъха на всяка вълшебница.
Щом сърцето си в нея изгубвам,
знам, че на лятото тя е наследница.

Явор Перфанов
23.09.2019 г.
Г. Оряховица

Картина : Диана Дезир

:)