Sep 24, 2019, 7:58 AM

Вълшебница

  Poetry » Civic
650 1 0



Есента, тази вълшебница,
ме пита, дали се чувствам добре.
Щом на лятото тя е наследница,
знам, топлината няма да спре.

И слънцето, рано да се прибира,
и любовта да се крие в мрака.
Есенна обич дома ми намира,
стои до вратата и тихо ме чака.

И вечер, късно, когато се върна,
протяга към мен букета с листа.
Всяко е цветно, за да я прегърна,
откъснато с нежност, за любовта.

Тя знае ли, колко бързо се влюбвам,
дори от дъха на всяка вълшебница.
Щом сърцето си в нея изгубвам,
знам, че на лятото тя е наследница.

Явор Перфанов
23.09.2019 г.
Г. Оряховица

Картина : Диана Дезир

:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...