4 mar 2021, 1:42

Вълшебница ли си...

1.3K 0 2

Опитвам се да нарисувам

в ума си милия ти лик.

Очи затварям и жадувам

една жена да видя в миг.

И ти ли си това? Гадая...

Променяш се ти всеки път.

Ефирен блян си до омая.

Не мога да те имам в плът.

 

     Вълшебница ли си, която

     пленява моята представа?

    А може би, си ти Ерато

    дошла сега да вдъхновява.

 

Напрягам своя слух, да чуя,

гласа ти от реален свят,

но вместо него свежа струя

залива ме със благодат.

Мелодия от звънка лира

и песен приказна се лее.

Сърцето ми във транс пулсира

и още повече копнее.

 

    Вълшебница ли си, която

    пленява моята представа?

    А може би, си ти Ерато

    дошла сега да вдъхновява.

 

Да вдишам истински лелея

на нежността ти аромата

и чувствам пак, неземна фея

изпълва пролетно душата.

Разцъфва в мене любовта

във други, нови светове

и със вкуса на красота

са всички сладки плодове.

 

    Вълшебница ли си, която

    пленява моята представа?

    А може би, си ти Ерато

    дошла сега да вдъхновява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...