Вълшебство с мен се случи ненадейно
и дланите ми претвори в крила.
Издигнах се неволно устремено.
Нима възможно беше да летя?!
Дочувах на вълните плясъка далечен
и пенестия гребен зърнах по брега разлят.
Подвластни на магьосник вездесъщ и вечен,
дърветата се гушеха във облаци от цвят.
А вятърът вълнуваше косите ми
и пеперуден дъжд танцуваше край мен.
Оглеждах се във езера, погълнали сълзите ми.
Пропукваше просторът утринно над губер китно притъкмен...
Помръкване.
Внезапен гръм.
Вълшебство не,
било е само сън...
© Дарена Todos los derechos reservados