28.04.2011 г., 15:33

Вълшебство

964 0 2

Вълшебство с мен се случи ненадейно
и дланите ми претвори в крила.
Издигнах се неволно  устремено.
Нима възможно беше да летя?!

Дочувах на вълните плясъка далечен
и пенестия гребен зърнах по брега разлят.
Подвластни на магьосник вездесъщ и вечен,
дърветата се гушеха във облаци от цвят.

А вятърът вълнуваше косите ми
и пеперуден дъжд танцуваше край мен.
Оглеждах се във езера, погълнали сълзите ми.
Пропукваше просторът утринно над губер китно притъкмен...



Помръкване.

Внезапен гръм.

Вълшебство не,

било е само сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....