18 mar 2010, 11:18

Въпреки теб

  Poesía
789 0 15

Прекърши ми крилете, да откъснеш пера

и дано да ти стигнат на паун за опашката.

Пресуши ми морето, да напълниш вода,

май не си чувал за вместимост на чашката.

 

Събори ми двореца, да си вземеш две тухли,

че ти липсвали толкова за южна тераса.

Оскуби ми цветята, всички, правилно чух ли,

доста лесно, каза, поддържал си райграса.

 

Накажи ми мечтите, да не страдам излишно,

във реалните форми било съвършенството.

Забрани ми сълзите, да не е драматично,

в твоя списък от житейски задания членството.

 

Изтръгни ми сърцето, да убиеш предател,

него сто подобни на теб ще запълнят едва.

Но пак...

ще туптя и ще плача, ще мечтая, приятел,

ще цъфтя във дворец, над море ще летя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Пламенка, Ангел! Винаги сте ми добре дошли!
  • Радващ сърцето стих, Люси!
    Нека мечтае - затова е Сърце!
    И аз си помечтах с тебе!
  • Харесах и аз! Поздрави!
  • Голямо удоволствие е да го прочета от теб, Васка!
  • Голям смисъл - голямо стихотворение!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...