Въпреки теб
Прекърши ми крилете, да откъснеш пера
и дано да ти стигнат на паун за опашката.
Пресуши ми морето, да напълниш вода,
май не си чувал за вместимост на чашката.
Събори ми двореца, да си вземеш две тухли,
че ти липсвали толкова за южна тераса.
Оскуби ми цветята, всички, правилно чух ли,
доста лесно, каза, поддържал си райграса.
Накажи ми мечтите, да не страдам излишно,
във реалните форми било съвършенството.
Забрани ми сълзите, да не е драматично,
в твоя списък от житейски задания членството.
Изтръгни ми сърцето, да убиеш предател,
него сто подобни на теб ще запълнят едва.
Но пак...
ще туптя и ще плача, ще мечтая, приятел,
ще цъфтя във дворец, над море ще летя!
© Люсил All rights reserved.
Винаги сте ми добре дошли!
