Дяконе, кой те тебе предаде?
Чуждоземец ли, турчин ли, грък?
Кой живота ти на бунището сдаде -
да го ръфат псетата в градски боклук?
Знаеш, Дяконе - "наш" го направи,
от завист, за малко пари, от мъст,
че се името ти навред прослави,
те обрече "наш" в злоба на кръст!
Не мълчи, Дяконе! Нима си простил?
Кажи ни, да знаем - да се видим сами...
Ако прошка на свои убийци си дал,
прости ли на този, дето Вапцаров уби?
Ами за другите... прощаваш ли, Дяконе,
за погубените от наши хора невинни съдби?
За тях и Господ няма да ни прости...
Не чужди палачите бяха, а "наши" - уви!
Прощаваш ли на черните днешни души,
побъркали се от алчност и злоба?
На вековните невежи, търпеливи раби,
прости ли им, тъй като аз не мога?
От срам, знам, се обръщаш ти в гроба,
както достойните наши отци!
Безумният роб е на разруха прокоба
той не създава, а сам се руши...
Дяконе, който те тебе предаде,
не беше чужд - турчин, циганин, грък!
Наш, си беше - алчен, злобен, неук
и не един е, а много са още тук...
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados
Поздрави, Кире!
Дано най-после дойде дълго очакваната Чиста и Свята Република!
ekstasis (Огнян Пожаров):
Макар и отдалече и ние българите обичаме и желаем само доброто на България и на вас, които живеете в нея.Аз винаги съм се представяла с гордост пред света,че съм българка и съм замазвала лошите думи и впечатления от българите.Помагала съм, инвестирала съм и желая от сърце само благоденствие и нормален живот за българите .Никой не може да отнеме обичта към Родината.Когато виждам,че не е както трябва ме боли много , та затова стихът се получи искрен и силен.
Поздрави!