Въпрос към Дякона Левски
Дяконе, кой те тебе предаде?
Чуждоземец ли, турчин ли, грък?
Кой живота ти на бунището сдаде -
да го ръфат псетата в градски боклук?
Знаеш, Дяконе - "наш" го направи,
от завист, за малко пари, от мъст,
че се името ти навред прослави,
те обрече "наш" в злоба на кръст!
Не мълчи, Дяконе! Нима си простил?
Кажи ни, да знаем - да се видим сами...
Ако прошка на свои убийци си дал,
прости ли на този, дето Вапцаров уби?
Ами за другите... прощаваш ли, Дяконе,
за погубените от наши хора невинни съдби?
За тях и Господ няма да ни прости...
Не чужди палачите бяха, а "наши" - уви!
Прощаваш ли на черните днешни души,
побъркали се от алчност и злоба?
На вековните невежи, търпеливи раби,
прости ли им, тъй като аз не мога?
От срам, знам, се обръщаш ти в гроба,
както достойните наши отци!
Безумният роб е на разруха прокоба
той не създава, а сам се руши...
Дяконе, който те тебе предаде,
не беше чужд - турчин, циганин, грък!
Наш, си беше - алчен, злобен, неук
и не един е, а много са още тук...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados
Благодаря,ти!Пиша от една чиста и свята Република с развито гражданско общество, което е на 100г и различията ми се набиват на очи болезнено и с възмущение.Поздрави!
