18 sept 2020, 7:08  

Въпрос към комерсиалните момичета

  Poesía » Civil
613 0 12

 

Когато ходихте боси, 

момичета, 

когато задавахте щури въпроси 

и тичахте

след слънчеви зайчета, 

спомнете си, 

не бяхте ли там най-щастливи?

 

Върнете се

по пътечките тесни и криви

към времето, 

когато Гучи, Версаче, не знаехте, 

към времето, 

в което играехте

себе си... 

 

29.08.2019.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста от тях, да, Гавраиле.
    Благодаря за коментара.
  • Мислителю,ама вече младите девойчета не сричат на"Аз съм българче...",а на Гучи и Версаче.
  • Дарина, правиш се на много наивна, което (почти) ме разсмя.
    Благодаря с усмивка за включването.
  • И какво лошо има да харесваш хубавото? Нима, ако харесвам Ван Гог и искам да имам негова картина това ме прави комерсиална? Модата също е изкуство. Комерсиализмът не се измерва със слънчеви зайчета/с липсата им/ съвсем друго е
  • Ирина, с този коментар ще ме провокираш да пусна едно тематично есе.
    Пепи, критериите са ясни - пито платено... да не довършвам лафа.
    Благодаря, момичета.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...