12 dic 2015, 14:04

Въпроси

  Poesía
471 0 0

Ризова,

 

Колко ризи

смъкнаха от изтерзания,

отрудения, закопания

човек?!

Замисли ли се ти

и сълзите на родната ни кръв

видя ли в този изродяващ пек?

 

Дали едната от двете си ризи

Ризова, ще подариш,

дали ще поднесеш и другата си буза

със чакано достойнство

истинските да възнаградиш?

 

Дали ще можеш

или не знаеш, че съдбата ни върти,

дали ще искаш

или не виждаш, че земята се върти,

дали ще тръпнеш

с разлюляващата тръпка,

че скъпа и обилна кръв шурти?!

 

Ти свитото сърце

на безпокойна майка

усетила ли си със собствено сърце?

Дали ще се смутиш

от безчовечни стъпки

във уродливи, смутни времена,

дали ще се смириш

от ъгъла на твойто размирение

със купени постъпки,

във откровение със свойта съвест

и то ако я имаш?

 

В това е главния въпрос,

а не в следобеди да кимаш!

 

Ти воплите на клета майка

чу ли?

Ветрове на мъката

без жалост много майки брулят,

а ти със стъклено безпринципие мигаш

и гледаш със картонено сърце

от твойта кула,

кула на нает хвалител

на нахлулите във днешния ни театър!

 

Ти гняв на майка и дете

разбра ли,

частите на свойта чест

събра ли?

Едва ли.

В компания на толкова патрули,

грохота на низините чу ли?

 

Въпросите валят,

но ти въртиш глава,

въртиш ръце, въртиш крака,

дърпани от чуждите конци,

въртиш си съвестта,

оплетена от никому ненужните венци

на собствената безкадърност!

Такива като тебе

с лопати да ги ринеш,

да ги ринеш, да ги ринеш

и след това да ги подминеш!

 

Ризова,

сред твойто ризи - бизи,

което газиш във изпросено охолство,

охолство на врата

на стряскащото недоволство,

ти се впечатляваш

от изтъркан лукс и куха мода,

уши си нямаш, те не са ти нужни

за твоята от безгръбнак порода!

 

Всичките болезнени въпроси чу ли?

Не!

 

Оглушала си, защото плуваш

сред акули,

сред насаден и хищен монопол,

на пировата безметежност,

на пълзящи метастази,

на раковия произвол!

 

гр. София, 05.12.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...