ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
343 2600
7 mar 2023, 10:23

Въпроси 

  Poesía
278 2 7

 

Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?   
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?

 

Удобно е да стреляме от разстояние.
Убием ли, тогава милост просим!
И чак когато залезът постави отпечатък
на дните ни, нахлуват куп въпроси…
 
Защо и как душите грозно оскотяха?
Защо насищат се от грубите обноски, думи?
Питам се, защо ценим единствено нещата,
когато безвъзвратно ги изгубим?

 

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отдавна вървя по земята, отдавна се сблъсквам с причините, които пораждат подобни въпроси… И в личен, и в обществен план те са идентични. Човек се осъзнава твърде късно, за съжаление, а някои - никога! Благодаря ти за хубавия коментар, Георги! Имай хубав, вълнуващ празничен ден и обич за всеки следващ!
  • Много точно питане, но и пътят до него е изкован със силни въпроси и разсъждения.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти най-сърдечно, Младене, за мъдрия прочит на стихотворението ми. Много истина има в послеслова. Нека и твоят ден да бъде слънчев, вдъхновен, празничен! 💙
  • "Удобно е да стреляме от разстояние.
    Убием ли, тогава милост просим!
    И чак когато залезът постави отпечатък
    на дните ни, нахлуват куп въпроси…"

    Много точна констатация правиш, Дани, в своя силен стих. По скромното ми мнение точно тук е кулминацията. Поздравявам те! Честит 8-ми март в аванс!

    П.П. По въпроса - защо оценяваме нещо едва когато го загубим. Отговорът ми е следният. Ако сме притежавали истински нещо, ние можем да го загубим само в случай, че загубим самите себе си. Щом сме загубили нещо, но сме останали на ринга, ние никога не сме притежавали загубеното.
  • Тони, Вили, благодаря ви, че прочетохте и коментирахте стихотворението ми. За съжаление, отговорите винаги идват трудно, както и истините. Трогателна самонадеяност е да мислим, че можем да решим проблемите сами или с един мах! Но това не ни дава право да се отказваме. Мислещите хора винаги имат позиция, търсят, променят. И отговорите се надявам, че ще дойдат на мястото си.
  • Не спирам и аз да се питам.
    Поздрави, Дани.
  • Тези и още въпроси поставя времето, в което живвеем, Дани.
    Отговор за съжаление няма! Има много причини, да не изброявам.
Propuestas
: ??:??