7 mar 2023, 10:23

Въпроси

  Poesía
517 2 7

 

Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?   
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?

 

Удобно е да стреляме от разстояние.
Убием ли, тогава милост просим!
И чак когато залезът постави отпечатък
на дните ни, нахлуват куп въпроси…
 
Защо и как душите грозно оскотяха?
Защо насищат се от грубите обноски, думи?
Питам се, защо ценим единствено нещата,
когато безвъзвратно ги изгубим?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отдавна вървя по земята, отдавна се сблъсквам с причините, които пораждат подобни въпроси… И в личен, и в обществен план те са идентични. Човек се осъзнава твърде късно, за съжаление, а някои - никога! Благодаря ти за хубавия коментар, Георги! Имай хубав, вълнуващ празничен ден и обич за всеки следващ!
  • Много точно питане, но и пътят до него е изкован със силни въпроси и разсъждения.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти най-сърдечно, Младене, за мъдрия прочит на стихотворението ми. Много истина има в послеслова. Нека и твоят ден да бъде слънчев, вдъхновен, празничен! 💙
  • "Удобно е да стреляме от разстояние.
    Убием ли, тогава милост просим!
    И чак когато залезът постави отпечатък
    на дните ни, нахлуват куп въпроси…"

    Много точна констатация правиш, Дани, в своя силен стих. По скромното ми мнение точно тук е кулминацията. Поздравявам те! Честит 8-ми март в аванс!

    П.П. По въпроса - защо оценяваме нещо едва когато го загубим. Отговорът ми е следният. Ако сме притежавали истински нещо, ние можем да го загубим само в случай, че загубим самите себе си. Щом сме загубили нещо, но сме останали на ринга, ние никога не сме притежавали загубеното.
  • Тони, Вили, благодаря ви, че прочетохте и коментирахте стихотворението ми. За съжаление, отговорите винаги идват трудно, както и истините. Трогателна самонадеяност е да мислим, че можем да решим проблемите сами или с един мах! Но това не ни дава право да се отказваме. Мислещите хора винаги имат позиция, търсят, променят. И отговорите се надявам, че ще дойдат на мястото си.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...