Mar 7, 2023, 10:23 AM

Въпроси

  Poetry
515 2 7

 

Нима слепци сме, със тояжка за из път,
подпиращи се на остатъци човечност?   
Нима не виждаме духовната си смърт,
отдали се на чувства … до враждебност?

 

Удобно е да стреляме от разстояние.
Убием ли, тогава милост просим!
И чак когато залезът постави отпечатък
на дните ни, нахлуват куп въпроси…
 
Защо и как душите грозно оскотяха?
Защо насищат се от грубите обноски, думи?
Питам се, защо ценим единствено нещата,
когато безвъзвратно ги изгубим?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отдавна вървя по земята, отдавна се сблъсквам с причините, които пораждат подобни въпроси… И в личен, и в обществен план те са идентични. Човек се осъзнава твърде късно, за съжаление, а някои - никога! Благодаря ти за хубавия коментар, Георги! Имай хубав, вълнуващ празничен ден и обич за всеки следващ!
  • Много точно питане, но и пътят до него е изкован със силни въпроси и разсъждения.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ти най-сърдечно, Младене, за мъдрия прочит на стихотворението ми. Много истина има в послеслова. Нека и твоят ден да бъде слънчев, вдъхновен, празничен! 💙
  • "Удобно е да стреляме от разстояние.
    Убием ли, тогава милост просим!
    И чак когато залезът постави отпечатък
    на дните ни, нахлуват куп въпроси…"

    Много точна констатация правиш, Дани, в своя силен стих. По скромното ми мнение точно тук е кулминацията. Поздравявам те! Честит 8-ми март в аванс!

    П.П. По въпроса - защо оценяваме нещо едва когато го загубим. Отговорът ми е следният. Ако сме притежавали истински нещо, ние можем да го загубим само в случай, че загубим самите себе си. Щом сме загубили нещо, но сме останали на ринга, ние никога не сме притежавали загубеното.
  • Тони, Вили, благодаря ви, че прочетохте и коментирахте стихотворението ми. За съжаление, отговорите винаги идват трудно, както и истините. Трогателна самонадеяност е да мислим, че можем да решим проблемите сами или с един мах! Но това не ни дава право да се отказваме. Мислещите хора винаги имат позиция, търсят, променят. И отговорите се надявам, че ще дойдат на мястото си.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...