13 sept 2006, 17:22

Въпроси

Poesía

1.1K 0 7

Хора, слезте на земята!
Или повярвахте, че сте светци?
Кажете, как си правихте децата?
Натюр или със щъркел, може би...

Стига с вашите фасони!
Свалете маските от суета...
Нима се мислите за фараони
на тронове със култ към личността?

Никой няма да признае
за свойте гафове и грехове...
За другите устата му ще лае,
но той да лъже?! Или да краде?!

Колко, колко скъпо струва
да сме естествени и по-добри?
Та с чиста съвест всеки да отплува
зад хоризонта в лодка два на три...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

зад хоризонта в лодка два на три...
!!!

всички сме за там, ама преди това е добре да се сетим......че....

...скоро прочетох една мисъл, ама веднага забравих кой велик мислител я е излюпил, но мисълта си я биваше:
"Странни същества са хората! Правят си гадости един другиму, а после молят Господ да им прости..."

2006-10-01T01:19:30+03:00
mishona_art (Анелия Шишкова)

Нямаш умора, Риа! Поздрав за непосредствения и неподправен изказ! Харесва ми, че всичко можеш да облечеш в рими, дори и на пръв поглед непоетически неща!

2006-09-14T09:11:42+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Харесвам текстовете ти Рия затова, защото чрез тях показваш смелост да представяш истината такава,каквато е.
Поздрав!

2006-09-14T08:59:37+03:00
Moira (Мойра)

Естествени... изглежда трудно това, за съжаление!
Поздрави за стиха!

2006-09-14T07:12:43+03:00
Романтик (Христо Костов)

Трябва да стоиме здраво стъпили на земята. Без излишна надутост.
А какво по-хубаво от това да сме естествени!!!
Поздрави, Гери!!!

2006-09-13T21:30:11+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0