13.09.2006 г., 17:22

Въпроси

1.1K 0 7
Хора, слезте на земята!
Или повярвахте, че сте светци?
Кажете, как си правихте децата?
Натюр или със щъркел, може би...

Стига с вашите фасони!
Свалете маските от суета...
Нима се мислите за фараони
на тронове със култ към личността?

Никой няма да признае
за свойте гафове и грехове...
За другите устата му ще лае,
но той да лъже?! Или да краде?!

Колко, колко скъпо струва
да сме естествени и по-добри?
Та с чиста съвест всеки да отплува
зад хоризонта в лодка два на три...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • зад хоризонта в лодка два на три...
    !!!

    всички сме за там, ама преди това е добре да се сетим......че....

    ...скоро прочетох една мисъл, ама веднага забравих кой велик мислител я е излюпил, но мисълта си я биваше:
    "Странни същества са хората! Правят си гадости един другиму, а после молят Господ да им прости..."
  • Нямаш умора, Риа! Поздрав за непосредствения и неподправен изказ! Харесва ми, че всичко можеш да облечеш в рими, дори и на пръв поглед непоетически неща!
  • Харесвам текстовете ти Рия затова, защото чрез тях показваш смелост да представяш истината такава,каквато е.
    Поздрав!
  • Естествени... изглежда трудно това, за съжаление!
    Поздрави за стиха!
  • Трябва да стоиме здраво стъпили на земята. Без излишна надутост.
    А какво по-хубаво от това да сме естествени!!!
    Поздрави, Гери!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...