17 abr 2008, 8:26

Въпроси

  Poesía
819 0 11
Понякога преследват ме въпроси -
какво е чест, омраза и любов,
изминалият ден какво ми носи
и смисъл има ли живота нов!?

Тревожи ме съмнение ужасно -
има ли още радост по света,
човешкото сърце защо е тясно,
какво е днес душевна чистота?

Имат ли стойност старите закони,
ще стане ли живота по-щастлив,
способен ли е някой да прогони
от мислите и дните цвета сив.

И пита ли се нявга Афродита
къде е красотата в любовта,
а майсторът, изваял Нефертити
съзнал ли е - безсмъртна ще е тя?

Не зная, но въпросите не спират
и гонят ме жестоко час по час,
смехът ми секва, мислите замират,
не казва нищо вътрешният глас.

Но никого не мога да попитам,
защото знам - ще срещна само смях...
Остава ми да гледам към звездите,
за да открия отговора в тях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...