17 abr 2008, 8:26

Въпроси

  Poesía
825 0 11
Понякога преследват ме въпроси -
какво е чест, омраза и любов,
изминалият ден какво ми носи
и смисъл има ли живота нов!?

Тревожи ме съмнение ужасно -
има ли още радост по света,
човешкото сърце защо е тясно,
какво е днес душевна чистота?

Имат ли стойност старите закони,
ще стане ли живота по-щастлив,
способен ли е някой да прогони
от мислите и дните цвета сив.

И пита ли се нявга Афродита
къде е красотата в любовта,
а майсторът, изваял Нефертити
съзнал ли е - безсмъртна ще е тя?

Не зная, но въпросите не спират
и гонят ме жестоко час по час,
смехът ми секва, мислите замират,
не казва нищо вътрешният глас.

Но никого не мога да попитам,
защото знам - ще срещна само смях...
Остава ми да гледам към звездите,
за да открия отговора в тях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...