27 may 2014, 19:07

Въпроси

  Poesía » Otra
2.4K 1 49

                                                                                       Нещо, което така ме умили и...                                                                                                                                              остихотворих ;)

 

                                                                                       "- Мамо, ти имала ли си мечта?

                                                                                       - Имах...

                                                                                       - А сега?

                                                                                       -Сега стои пред мен и задава въпроси."

 

 

 

Дребосъче палячено, със стърчащи коси,

и очички - блещукащи копчета,

важно-важно пред мене изпъчва гърди

и сериозно задава въпросчета.

Как, кога или кой, и къде и защо...

С любопитки света то открива.

И валят ли, валят... на минута по сто,

а сърцето от обич прелива.

 

- Кой ги светва звездиците нощем в небето?

С точки кой е нашарил калинките?

Къща има ли вятъра, спи ли морето,

без крила как се реят снежинките?

А какво е мечта? Мамо, имаш ли ти?

В магазина ли тя се продава?

- Имах, мъничък мой, но я сбъднах. Стои

днес пред мен и въпроси задава.

 

                    ***

От въпрос на въпрос, тъй животът тече.

Утре свойте деца той ще учи.

Кой, кога и защо, или как и къде...

ще го питат очички блещукащи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е...
  • Очарователно, искрено, топло, чисто, пълно с невинност. Аплодисменти.
  • Как съм изтървала този бисер?
    Най-картинно си представих щом прочетох.
    И се върнах бурно през годините.
    Моите мечти са трийсетлетни.
    И си имат любопитни продължения.
    Сто въпроса в час е средна скорост.
    А на баба все не стига времето
    да измисли правилния отговор...
  • браво
  • Само отбелязвам целувки, целувки...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...