Въпроси
Нещо, което така ме умили и... остихотворих ;)
"- Мамо, ти имала ли си мечта?
- Имах...
- А сега?
-Сега стои пред мен и задава въпроси."
Дребосъче палячено, със стърчащи коси,
и очички - блещукащи копчета,
важно-важно пред мене изпъчва гърди
и сериозно задава въпросчета.
Как, кога или кой, и къде и защо...
С любопитки света то открива.
И валят ли, валят... на минута по сто,
а сърцето от обич прелива.
- Кой ги светва звездиците нощем в небето?
С точки кой е нашарил калинките?
Къща има ли вятъра, спи ли морето,
без крила как се реят снежинките?
А какво е мечта? Мамо, имаш ли ти?
В магазина ли тя се продава?
- Имах, мъничък мой, но я сбъднах. Стои
днес пред мен и въпроси задава.
***
От въпрос на въпрос, тъй животът тече.
Утре свойте деца той ще учи.
Кой, кога и защо, или как и къде...
ще го питат очички блещукащи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
