31 mar 2010, 21:32

Въпроси без отговор

  Poesía » Civil
826 0 8

Къде изчезнахте, герои наши?

Нима покри ви вехтошарски прах?

Нима дори Херакъл от джуджета се уплаши,

натрупали пари от хорски крах?

Какви легенди днешни да разкажем на децата?

И как ли ще посрещат майки и бащи,

когато уморени в дома си скромен се завръщат

след героичен, непосилен труд?

Чрез кредити ли ще се правим на велики,

след по-големите ли ще вървим в захлас?

Или ще гледаме за мекотели сериали,

решени да сме без гръбнак?

Камшици няма,

но го има стресът,

че вземат ли ни всичко,

няма го войводата Чавдар.

В страха си животински силно ще се снискаме -

на Ботев хляба черен е корав.

Къде изчезнахте, герои наши?

Останахте в историята,

няма ви до нас.

Предадохме ви някога,

изгнихте по затвори,

изчезнахте...

сега да ни е ХАК!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...