ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР

... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче,
и влюбените в парка – под дъжда, ще минат ли през сватби и разводи,

и колко струва всяка Свобода? – щом безнадеждно в Нищото ни води,
девойката – сънувала бял кон, дали разбира, че е мъртъв Принцът? –
светът не е преминал Рубикон, и толкова побъркани сме – всинца,
не виждам и през макарона крив какво ли моят идещ ден ми носи.
Понякога изглеждам като жив – в безкрайните си низи от въпроси.