3.05.2024 г., 22:26

Въпроси без отговор

347 3 1

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР

... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче,
и влюбените в парка – под дъжда, ще минат ли през сватби и разводи,

и колко струва всяка Свобода? – щом безнадеждно в Нищото ни води,
девойката – сънувала бял кон, дали разбира, че е мъртъв Принцът? –
светът не е преминал Рубикон, и толкова побъркани сме – всинца,
не виждам и през макарона крив какво ли моят идещ ден ми носи.
Понякога изглеждам като жив – в безкрайните си низи от въпроси.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....