Прощавайте, о, богоравни богове,
излюпили се в мътните години,
избраните от купените гласове
и ГМО-та от секс между роднини,
но се изправям тук, като плашило
забравено на пуст бостан,
събрал във думите и сетна сила,
въпроси някакви решен да ви задам.
Големи сте на думи, на тела,
на лозунги, като от друго време,
но сякаш, че във вашите дела
не ви личи за казаното, че ви дреме?
Престъпността по жълтите павета
и със охрана ми се вижда, че танцува,
лъжата май е с дом у вашите ченета,
и всичко се продава, и купува.
Така ли е? Кажете ми - А кой ни пита?
Дочух в едно грухтене тъп въпрос.
Народът български ги гледаше в очите,
а те... в посолство чуждо вдигнаха нов тост...
И само някакъв чиновник-мижитурка
изправи се пред купен журналист -
- "Народът е добре, че ние тука
- оригна се предателят-артист -
за благото му леем кръв, уиски,
подобно, хъм, борци за свободата!..."
Изтръска гащите си, паднаха огризки,
и тъй (за кой ли път?) оправиха нещата...
20.02.2024.
___
Вдъхновението ми за този стих е едно включване на Пепи и отговорът ми към него, в коментарите на творбата, към която е прикачен този стих.
_____
© Георги Каменов Todos los derechos reservados