Кажи ми, Дяконе, ако знаеше как днес
живеем, като листни въшки по листата
отдадени на дребнотемие и малко секс,
забравили платеното за свободата,
загърбили заветите изстрадани,
и падналите в битки за да сме,
замерящи невинните със камъни,
и дишащи, но сякаш без сърце,
дали пак щеше да си пълен с вяра,
да страдаш заради един народ,
за който важен вечно все е кяра,
и лесното във имитацията му на живот?
Мълчиш, но сякаш в' вятъра дочух -
Едно бесило плаче безадресно
и вие сам в сокаците предаден този дух,
за който пеем патетично песни...
18.02.2024.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados