13 nov 2010, 10:01

Въпросът

954 0 1

Въпросът

 

На стената
сив, прашасал,
портрет на двама
точно паснал.

Той говори –
тя се смее.
Денят копнее
за развръзка,
небосводът грее
и с лъчи ги пръска.
Сред зелена
пъстра свежест
и сред майска
чудна прелест,
той и тя
бърборят, без да спират,
часове подред
и думите не стихват.
 Умората не съществува,
нито пък тъгата.
Светът не се върти
и тиха е гората.
Той я поглежда,
но дъхът му секва.
Погледите срещат се,
тя пък се размеква.
Миг на тишина,
а се чуват ноти...
Мисли запрепускват,
сърцето лудо бие,
страховете го напускат,
защо ли да го крие?
Обзема го идея,
чувство ново, непознато,
но най-красивото
от всичко на земята.
Усеща топлината
и тя изпълва го отвътре.
Това реалността ли е,
или пък сънят е?
За ръката
хваща я
и нежно я помилва,
тя отвръща му
с целувчица невинна.
Любовта го води
и сама ще се покаже.

Отвътре му се иска,
но как да ù го каже...

Като на лента развалена
образът замръзна,
да чакам за въпроса
на мен пък ми омръзна.
И както във живота
най-хубавото спира,
но няма как да бъде,
нали живеят във картина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Млад мъж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...