26 jun 2011, 12:34

Въпросът на Сърцето 

  Poesía » De amor
971 0 3

Въпросът на Сърцето


Защо отново ровиш с парещи ръце...

в душата ми... объркана след теб?

Не ти ли стига Болката, която...

по теб ще бъде Жива рана,

докато бие моето Сърце?

Защо отново ровиш с парещи ръце...

във раната Кървяша още в мен?

Какво съм днес за Теб?

Пристанище, в което да се Връщаш

след Безпътица...

Вратата, на която ще почукаш... Знаейки,

че Винаги ще е Отворена за Теб?

Защото... знаеш... мойта Слабост... ТИ СИ!

Една ръка протегната към мен...

за миг Събаря всичките прегради,

които с много мъка изградих...

За да се Отдалеча от Теб!

Поиска да си тръгнеш, аз приех...

На добър час ти пожелах...

 във Болката си аз се скрих от Теб!

И страдайки, аз пак за Теб се молех...

Дано наистина да си Щастлив!

Защо сега... Отново ровиш ти...

във раната Кървяша още в Мен?

Използваш Чувствата ми... Слабостта ми...

ту Тръгваш си, ту се Завръщаш!

И всеки път, Заврърнал се...

дори не забелязваш, че Върнал си се във...

БЕЗВЕРИЕ!!!

Какво съм днес за Теб...

Пристанище, в което да се връщаш...

след Безпътица?

И всеки път, Завърнал се...

дори не забелязваш, че върнал си се само в

СПОМЕН!

За Обич Чиста и Красива,

върху която Някой в тъмна нощ...

Изля Огромна кофа със Помия!

Магията я няма вече, Захвърлена на Улицата...

тя лежи, Умирайки... Мъчително и Бавно!

Какво съм днес за Теб?

Съмнения и Недоверие Разкъсват моята Душа!

И заедно с Остатъци Любов...

Вилнеят заедно със Болката във Мен!

Един Въпрос крещящо заглушава ...

Копнежът ми... за Теб!

Защо се връщаш?

От ЛЮБОВ или от БЕЗПЪТИЦА?

Или защото вярвяш в Любовта ми...

Спокоен си, че можеш пак да се Завърнеш?

Ала, Завръщайки се, не Усети ли...

НЕ ВЯРВАМ ВЕЧЕ, ЧЕ СЕ ВРЪЩАШ ОТ ЛЮБОВ!

Да... Любовта ми все тъй Жива е ...

ала Вярата ми заедно с Магията...

На Улицата в късна нощ...

Някой така Безпощадно... ИЗХВЪРЛИ!

 

P.S.

Простих му! Ала Раната Остана!

Обичам го все тъй! Ала Предателството му Остана!

Душата си докрай пред него аз Разголих...

Сърцето си в ръцето му Оставих!

Аз Вярвам в теб... но днес, Уви, е само...

как ти ВярваХ!

 

19.06.2011г. 01:45

 

 

 

© Рени Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря (отново)! Думите ти наистина помагат!
  • Към swee7yy (Мария ): БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ОЦЕНКАТА!...Не случайно ти цитирах,като коментар...част от товаЧетейки твоят стих...Усетих...Въпросът на твойто Сърце!!! Не се хаби за някой,който ..не те ЗАСЛУЖАВА....Бягай и ЗАПАЗИ ЛЮБОВТА ЖИВА В ТЕБ....За някой,който ще я оцени...ДОСТОЙНО!!!.От Сърце ти Пожелавам...Да дойде в Живота ти!!!
  • Едно от най-най-най-красивите и истински произведения,които съм чела.....Нямаш представа колко точно и ясно ме описваш с тези думи,толкова перфектно подбрани! Поздравления,много е силно!!!
Propuestas
: ??:??