26 may 2007, 9:13

Върховен миг 

  Poesía
753 0 8

Obra no adecuada para menores de 18 años

Звъни се, вратата отваряш
и аз съм насреща ти истинска,
жадувана, нежна, изгаряща
желана и толкова близко.

С целувка затваряш очите ми,
дъхът ти лицето ми пари,
с милувки даряваш гърдите ми...
Вратата зад мен се затваря.

Пренасяш ме бавно към стаята,
поставяш ме нежно да легна,
със поглед обхождаш ме цялата,
единствено твоя, вълшебна.

Не спирай! Гали ме! Докосвай ме!
Разкъсай ми дрехите! Божичко!!!
Изгаря ми тялото в пламъци,
в пожар на възбуда възторжена.

Не спирай!!! Люби ме!!! Побърквай ме!!!
Ръцете ми в кожата впиват се...
Върховен миг, стон, вик, докосване
и двамата с тебе се сливаме.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??