May 26, 2007, 9:13 AM

Върховен миг 

  Poetry
752 0 8

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Звъни се, вратата отваряш
и аз съм насреща ти истинска,
жадувана, нежна, изгаряща
желана и толкова близко.

С целувка затваряш очите ми,
дъхът ти лицето ми пари,
с милувки даряваш гърдите ми...
Вратата зад мен се затваря.

Пренасяш ме бавно към стаята,
поставяш ме нежно да легна,
със поглед обхождаш ме цялата,
единствено твоя, вълшебна.

Не спирай! Гали ме! Докосвай ме!
Разкъсай ми дрехите! Божичко!!!
Изгаря ми тялото в пламъци,
в пожар на възбуда възторжена.

Не спирай!!! Люби ме!!! Побърквай ме!!!
Ръцете ми в кожата впиват се...
Върховен миг, стон, вик, докосване
и двамата с тебе се сливаме.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??