2 nov 2007, 16:53

Върху пепел

  Poesía
943 0 25

Игра на думи върху пепел.

А вятърът ще ги изтрие.

Ще сбират миговете в шепи

годините... и ще ги пият!

Ще помнят шепоти и мисли,

топящи се в кръга на времето!

Отново ще извират бистри,

за да се влеят морни в себе си...

Ще се прераждат кръговратите

из отраженията и портретите.

Ще раснат и стареят датите,

като децата. И планетите.

Ще бъде само миг от Космоса!

Когато НИЕ сме живели.

Следите, тленните ни подписи...

Да!

Вятърът ще ги отвее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...