2 nov 2007, 16:53

Върху пепел

  Poesía
942 0 25

Игра на думи върху пепел.

А вятърът ще ги изтрие.

Ще сбират миговете в шепи

годините... и ще ги пият!

Ще помнят шепоти и мисли,

топящи се в кръга на времето!

Отново ще извират бистри,

за да се влеят морни в себе си...

Ще се прераждат кръговратите

из отраженията и портретите.

Ще раснат и стареят датите,

като децата. И планетите.

Ще бъде само миг от Космоса!

Когато НИЕ сме живели.

Следите, тленните ни подписи...

Да!

Вятърът ще ги отвее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...