2 нояб. 2007 г., 16:53

Върху пепел

937 0 25

Игра на думи върху пепел.

А вятърът ще ги изтрие.

Ще сбират миговете в шепи

годините... и ще ги пият!

Ще помнят шепоти и мисли,

топящи се в кръга на времето!

Отново ще извират бистри,

за да се влеят морни в себе си...

Ще се прераждат кръговратите

из отраженията и портретите.

Ще раснат и стареят датите,

като децата. И планетите.

Ще бъде само миг от Космоса!

Когато НИЕ сме живели.

Следите, тленните ни подписи...

Да!

Вятърът ще ги отвее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...