Nov 2, 2007, 4:53 PM

Върху пепел

  Poetry
939 0 25

Игра на думи върху пепел.

А вятърът ще ги изтрие.

Ще сбират миговете в шепи

годините... и ще ги пият!

Ще помнят шепоти и мисли,

топящи се в кръга на времето!

Отново ще извират бистри,

за да се влеят морни в себе си...

Ще се прераждат кръговратите

из отраженията и портретите.

Ще раснат и стареят датите,

като децата. И планетите.

Ще бъде само миг от Космоса!

Когато НИЕ сме живели.

Следите, тленните ни подписи...

Да!

Вятърът ще ги отвее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...