Nov 2, 2007, 4:53 PM

Върху пепел

  Poetry
938 0 25

Игра на думи върху пепел.

А вятърът ще ги изтрие.

Ще сбират миговете в шепи

годините... и ще ги пият!

Ще помнят шепоти и мисли,

топящи се в кръга на времето!

Отново ще извират бистри,

за да се влеят морни в себе си...

Ще се прераждат кръговратите

из отраженията и портретите.

Ще раснат и стареят датите,

като децата. И планетите.

Ще бъде само миг от Космоса!

Когато НИЕ сме живели.

Следите, тленните ни подписи...

Да!

Вятърът ще ги отвее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...