joanna_vas (Йоанна)
223 460
5 abr 2005, 1:47

Върху разбудения лист 

  Poesía
784 0 9

По улицата тясна,
прегърнати един до друг вървим.
А мисълта от ясна,
по-ясна се разгръща. Уж мълчим,
но всъщност
вечерта ни заговаря
и с полъха си - скришом ни зове.
Очите ни
един към друг отваря,
разкрива ни - прекрасни светове.

През клоните
на боровете стари,
луната се търкулва с огнен плам
и боса
по пътеката ме свари
преди ... ръка към тебе да подам.
А после
към простори непознати
ще тръгнем в широта към своя дом.
Един до друг
да бъдем по-богати,
намерили - сърце в сърце подслон.

Преди
да влезем в утрото със обич,
ще спреме и ... за миг ще се целунем!
По грифа
на живота си безумен
сме струни със отблясък пълнолунен...
Настройвам
квинти в стълбицата нотна,
и чувам всеки звук - перфектно чист.
Мелодия творена
непреходна -
през време на разбуден с обич лист!

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • отново и отново - чудесно е !
  • Благодаря, Галя
  • Приятна и мила картина, създава пълнота. Поздрав!
  • Радвам се Марги и моя е хубав
  • Направи деня ми по-хубав с този стих!
  • Само така Веси Нека я има надеждата и нежността винаги Пепа И благодаря за думите Ники Любовта е движеща сила и ражда картини в слово като рисунък, който се излива ...
  • Наистина, любовта прави хората поети. Както отминалата, така и новата.
    Ако насреща ни не е професионална поетеса-отличен!
  • Красиво, изпълнено с много нежност и надежда! 6
  • Действаш ми като магия...да забравя стари спомени...и да отворя очите си за това,което е може би напред,което още не съм видяла!!Целувам те мила за стимула!
Propuestas
: ??:??