25 jul 2019, 19:31

Върколак

  Poesía » Otra
961 1 2

Настане мрак,
а мрака чака своят дълг
луната става върколак,
човек във образа на вълк!

Луната бавно облива гората,
и чака да чуе кой ще е той,
от страх снижи се тревата,
дочува от нейде вълчият вой!

Хищник, дебне нещо,
а мъглата се превръща в дъх,
стъпките му тъй зловещи,
навсякъде треперещ лъх.

Снегът се чува как хрущи
луна и сняг от нейде крясък,
сякаш времето крещи,
вълкът и неговият блясък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...